Публикувано от Annaна октомври 11, 2013

С доста голямо закъснение, но сме тук със статията за пътуването и концерта в Истанбул. По-долу ще намерите цялата история за изживяното – през купуването на билите, пътуването, та до великата кулминация – да видим на живо любимите си/Ви корейски изпълнители. И това си е цялата истина! Ще гледаме да сме изчерпателни и да не пропуснем нищо! Едни от нас бяха във ВИП зоната, а  други в Платиниум, затова ще има и малко по-различни гледни точки от самото събитие. (Ще ни извините за не толкова качествените клипчета и снимки, но ние не сме професионалисти, а от предаването не даваха да вкарваме хубави камери в събитието)

Има едно нещо, което винаги разпалва кръвта на всеки кпоп фен, подлудява мислите му и кара сърцето му да тупти ускорено – да видиш любимата си група на живо . Не че не е така с всяка останала група, но работата е там, че Южна Корея е доста далечна страна, а к-попът не е достатъчно популярен в България, че да стане причина за провеждането на концерт на родна почва и един вид мечтата да видиш на живо някой талантлив известен кореец изглежда недостижима откъдето и да я погледнеш. Ето защо вярвам, че няма да е изненада за никого, ако кажа че когато бяха обявени датите за Мюзик Бенг много фенове пощуряха по идеята да отидат там. Вярно, че на никой не му е била цел в живота да иде точно до Турция в най-скоро време, но къде е Турция и къде е Корея – съседната ни страна изглеждаше достижима, затова нямаше как да пропуснем тази възможност и да се докоснем до невероятното изживяване наречено “Мюзик Бенг”.

Може би тук е момента да започнем от далече още с поръчването на билетите. Честно казано за повечето фенове това се оказа малко шоково изживяване. Проблемът като че ли се коренеше в това, че доста хора нямаха карти, с които да поръчват онлайн и се налагаше да прибягват до помощта на техни познати с такива; други не знаеха как точно става номерът (късметлии, все още не са открили eBay и колко дълбоки могат да бъдат неговите дебри!); трети от своя страна до последно се двоумяха да ходят или не, какъв билет да си купят и прочие. На финала разбира се всеки намери пролука през мъглата на недоумението и нерешителността и се обедини с някого в общата кауза за набавяне на билети и ето как в деня на пускането им (който между другото беше потресаващ, защото билетите бяха пуснати в 11 и лично някой от нас /а.к.а една от админките/ следяха зорко сайта от 9 часа насам, нали за всеки случай, ако решат да се минат и да ги пуснат по-рано) най-върлите фенове се радваха на билети. Кълна се, лично за мен това беше един от най-страхотните дни в живота ми. В момента, в който получих СМС, че сме си взели ВИП билети с другата админка имах чувството, че ще колабирам от радост. Дали не съм казала на всеки втори на работа, че съм си взела ВИП билет за концерта, дали? Хората ме гледаха странно и мигаха учестено не особено наясно за какво им говоря, но като цяло няколко заявиха, че ужасно много се радват за мен и ми пожелават да си изкарам страхотно… както и стана.

От билетите към пътуването. Яна, един от авторите в блога описва тръпката преди концерта и подготовката за него по следния начин:

От малка винаги много съм обичала пътуванията да станеш рано, да си приготвил багажа от предния ден, да  се подготвиш психически, да очакваш да видиш нещо, което не си виждал до сега. За мен пътуването до Мюзик Бенг Истанбул беше всичко това и много повече. Най-сетне щях да ги видя – образите, с който живея всеки ден,  едни 2D лица от екрана чийто истории следя сякаш са някаква сапунка – „Онзи с нова песен” , „Този се оженил”  и т.н. Исках да видя идолите си, да разбера за себе си наистина ли пеят толкова добре, наистина ли танцуват толкова добре,  изглеждат ли толкова добре (дааааа за мой ужас наистина са толкова красиви).

Поздрав от админките малко преди пътуването (знаем големи идиоти сме!)

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=KZyiBg4ZSk4]

Този път обаче нямаше ранно ставане, а стоене до късно и качване на автобус в 1 и 30 през нощта – нищо работа за нас: яко ни тресеше еуфория и спането не влизаше в плановете на мозъците ни. И сега ако се питате как се чувства човек преди толкова значим концерт, нека ви кажа: не му се вярва. Сериозно! Въпреки, че ни оставаха няколко часа до сбъдване на една от заветните ни мечти на нито една от нас не ни се вярваше, че това наистина ще се случи, че изобщо вече се случваше. Още повече, че някак между другото някой пусна слух, че има много голям шанс да има и други изпълнители, защото дори и в официалния сайт на събитието освен обичайните заподозрени има “и още” за изпълнителите. Почнаха да се „мятат зарове” под формата на предположения, ако това се окаже истина кой ще дойде. Всичко живо виеше като глъма кучка или по-добре да кажа вълчица за ЕХО, други викаха BTS, трети просто искахме да има още някой освен официалните, но накрая слухът си остана слух и се радвахме само на първоначално обявените… и то каква радост и писъци бяха… Но за тях по-натам.

В 1:30 сутринта на 7-ми септември тръгнахме от София. Пътуването определено беше тежко… много път, тъмно, неудобно за спане… След около 2 часа взехме още няколко човека от Пловдив – к-поп феновете се множахме все повече, ура! Тайно се надявахме на забавно пътуване, предвид че бяхме от „един дол дренки” и само чакахме някой буквално да даде тон за песен. Но уви –  тогава всички бяха изморени, сънени,мълчаха и не им беше много, много до пеене.

Минахме през  Нова Загора, Стара Загора, Сливен, Ямбол и ето как обрахме всички, с които щяхме да посетим Мюзик Бенк в Истанбул!!! Но честно казано -не започнахме както трябва. Хайде в началото тихата вълна я отдадохме на факта, че всички са изморени, когато обаче се съмна и бая от народа се събуди – пак нищо. Все едно не отивахме на концерт, а на погребение. Вярно, че имаше една завидна част, която не познавахме, но по-голяма си се знаехме и все пак нищо… не знам кой беше умрял, честно, но погребението му нямаше край. Добре, че преди да минем Истанбул някой пусна малко к-поп да имаше леко раздвижване – разбирайте само двете админки подскачаха на седалките си. Добре, добре… едната. Простете й, тя е хиперактивна, не знае кога да спре! Към 7:00 бяхме на границата! Толкова близо! Първа мисъл „На една земя съм със Супер Джунър!” Точно си мислех, че ще успея и да усетя под краката си тия дни например, когато трябваше минаваме през двете граници към час и нещо – обстойна проверка на паспортите и пълномощните, тъй като имахме и непълнолетни хора сред нас, а на финала, понеже нали трябваше да ни е гадно от турската граница решиха, че трябва да ни проверят багажа на скенер! (Не знам защо го проверяват сега – мисълта ми е, ако има нещо което искам да взема контрабанда, това би било някой кореец от концерта – Е, да ама на връщане никой не ни провери и си опуснахме шанса да внесем известен кореец в България… их, начи!)


„В рамките на Турция вече всички бяхме напълно будни. И дори някой пусна к-pop така се появи първата от двете табелки – „SNSD fаnclub” кавичките в случая са най-важните, другата се появи на следващия ден и гласеше „B.A.P fanclub без кавички”.” спомня си изживяното Яна и наистина кой не помни феноменалните й табелки от началото на автобуса, които уви само тия зад нея разчитаха и се налагаше тя да подвиква на крайните редици какво точно пише на тоя лист дето го размахва над главата си.

Първата среща със самия Истанбул се оказа друга история: „Започнахме да приближаваме Истанбул и бях изненадана от архитектурата и мащабите на града. Никога не бях излизала от страната и ми беше много интересно, не спрях да снимам през цялото време. Когато навлязохме в същинския център на града бях удивена от мащабната рекламна кампания на Korean expo Istanbul 2013 в рамките, на което се проведе и този концерт. Буквално през пет метра имаше реклами и над пътищата бяха окачени корейски и турски знамена.”

Отне ни още близо час докато стигнем до хотела, в който трябваше да отседнем, като нашите ексурзоводи от „Дорис” спряха няколко пъти да питат за пътя. Тогава това го взехме за нещо нормално, защото и хотела си беше забутан, но когато същото се повтори със залата за концерта – не знам дали знаете истинското значение на „да се сипе огън и жупел”, защото ние го видяхме на живо с очите си. Но и за това по-натам.

Пристигнахме в хотела към 13 и нещо. Всички бяхме капнали, но нямахме търпение за концерта. Дадоха ни към час да се настаним, да си вземем душ, да се преоблечем и да се чакаме в 14 и нещо пред входа, за да тръгваме към залата, тъй като ние бяхме в европейската част на Турция, а залата в Азиатската и бая път ни чакаше. И сега как да пропуснем да споменем самия хотел – честно беше невероятен.

Ето ни пред хотела (това е след концерта и не сме всички).

 Credit : Neli Ivanova

„Хотела се казваше Floriya Konag. Вечерта, когато се разхождах, видях че почти всичко в квартала носи името Floriya за това предполагам, че това беше името на квартала.”

Стаите също бяха супер яки – просторни, имаше доста място, хубави легла, наистина си беше 4 звезден – да ти е кеф да останеш и да не си тръгваш. Е, жалко защото нас ни чакаше сбъдване на велика мечта и дори страхотния концерт нямаше да ни откаже.

Час по-късно – точно по план всички бяхме на линия и готови за купонясване. И точно тук стигаме до частта с „огън и жупел”.  Явно от агенцията не бяха ходили много често в азиатската част на Истанбул, то даже си ни и казаха, че ние сме първите (едни от малко) туристи, които са минавали по тези пътища, а ние пътуваме по тях в общи линии за да стигнем по-бързо, по другите имало много големи задръствания в събота, защото след работа хората се прибират по домовете си –  дълга и широка. Пристигането до самата залата ни отне приблизително 2 часа и малко, защото трябваше да питаме за посоката около 5-6 пъти, а фактът, че самите турци не знаеха за какво говорим, други го бъркаха с други места, трети ни гледаха странно, а четвърти не сме убедени, че изобщо знаеха английски. В резултат на цялото това забавяне всички се изнервихме, защото този концерт не беше за изпускане, а ако бяхме спрели за седми път това определено нямаше да помогне особено. Главният проблем се коренеше в това, че тези със закупените онлайн билети трябваше да отидем там малко по-рано и да си вземем билетите. Отделно от това залата я отваряха в 17 часа, а сега беше без 20 минути и ние все още питахме за пътя. Нормално бе голяма част да се изнервят, да предложат да си хванат такси и какво ли още не само да стигнат до залата час по-скоро. Това, което не беше нормално е че всички се обърнаха ужасно грубо към екскурзоводката и шофьора. Да, те имаха вина, но като че ли не това беше начина да им го покажем. Надявам се никога повече да не ставам свидетел на подобни сцени.

Малко по-късно какво да видим? Залата беше намерена! Даже от автобуса можехме да видим километричната опашка на входовете, което още повече изправи на нокти всички ни – ще се доредим ли, ще си вземем ли билети, кога ще влезем… Много въпроси – отговори липсващи, нервност нарастваща и напрежение до шия. Както една от нас се изрази след това “никога до сега не бях виждала толкова голяма опашка за концерт.” За радост на всички много бързо се ориентирахме в цялата тълпа от хора, още повече че ни помогнаха да намерих касите за билети и час по-скоро да се сдобием с такива. Честно казано стана по-бързо отколкото си бяхме представяли – в единия момент си там, в следващия държиш билет и щракаш снимки с него.

Credit: Desi Mineva

След билетите не ни остана нищо друго, освен да се бутаме на опашките за вход, а те бяха мащабни. Някои от нас успяха да се набутат по-отпред и вече бяхме част от потока. Понеже ни стана любопитно попитахме момичето, което стоеше най-отпред на опашката и очевидно щеше да влезе първа от колко часа е тук – „5 сутринта” вика(ние по това време още в Сливен не бяхме стигнали). Луди хора! Толкова луди, че чак ни беше яд че не сме част от тяхната лудост, ето защо беше взето генерално решение – за следващия концерт тръгваме ден предварително и точка, ще кибичим и ние като лалави от ранни зори. Между другото само за протокола – това да дойдеш и да чакаш от толкова рано си има своите отрицателни черти като факта, че докато се бутахме на опашката да влезем минахме през какви ли не остатъци от храна – изядена, не доизядена, цяла… абе, мизерна работа. Мисълта ми е, че хубаво си дошъл от рано, ама дали пък да не изчистиш след себе си, нали за разнообразие… (заб. за следващия концерт: ранно чакане, торба за смет и енергийни напитки… много енергийни напитки).

Що се отнася до залата, тя беше огромна – побира някъде 30-40 хиляди души, ако не се лъжа, а ние се наложи да обиколим половината и да се върнем, за да стигнем до входа. Между другото, понеже точно над нас имаше тераса и все ни се струваше, че някой идол ще излезе да ни снима, нали както правят от гордост с тълпите си от фенове обикновено, но уви… изглежда не сме били много интересни.

На финала – докато влезнахме бяха останали към 15 минути до началото на концерта. Влязохме, сложиха ни гривни (тази гривна ще я пазя за цял живот! Първият ми кпоп концерт!). Едните бяхме ВИП, а други Платиниум! Випът  се оказахме точно до сцената и застанахме до самата сцена (не бяхме до оградата, но бяхме много близо.) Точно влезнахме и пуснаха клипчета! Почнаха с Beast! Всички викахме – не, лъжа… пищяхме, а концертът дори още не бе започнал. След това FT Island, отново викахме (повтарям – пищяхме!). Ailee, MBLAQ, Super Junior, само клипове на miss A не пуснаха, по някаква причина, сякаш на едно под съзнателно ниво знаеха, че именно те ще бъдат най-прецаканите на концерта, тъй като се оказа че микрофоните им дават заето от време на време и нищо не се чуваше.

Колкото до самия концерт – той започна с малко закъснение, което имахме късмета да разберем от няколко туркини пред нас. Да, благодаря ви, водещи, че говорите само на турски, гаче ми е роден. Горките момиче и те бяха особен вид шматки, не знаеха много английски и трябваше на циферблата на часовника си да ни показват, че ще почне с 15 минути по-късно. В този момент тези туркини ми се видяха мили… и бяха, докато не почна концерта и не почнахме сериозно да се бутаме една друга. Отделно от това всяка втора туркиня смяташе, че и ние сме туркини и пробваше да се разберем на турски, като осъзнаеше, че няма да стане и го обърнехме на английски – оная вдигаше ръце и се отричаше от нас до живот. Както и да е. С една такава бая се бутахме – жива и здрава да ми е чантата на „Супер Джуниър”, която така забивах в тая, че направо не беше истина. Да, много невъзпитано от моя страна, но честно ако не сте били там да ги видите какви са гадни и нахални и как нагло се бутат, не може да знаете за какво говоря и защо не съжалявам, че го направих. Всеки, който си тръгна от този концерт ще ви каже, че турските феновете са ужасни. Може и да е така с всички останали по концерти, няма как да знам, защото не казвам, че са най-ужасните, но бяха наистина покъртителни – бая лакти отнесохме, да не говорим че на някой от нас телефона им беше избит от ръцете, няма да се учудя ако и синини сме си прибрали вкъщи. Но да се върнем на самия концерт.

Интрото на включваше турски народни танци, които след това преминаха в кпоп. Водещите представиха групите и те изпяха някаква турска песен, която ми беше позната, но в момента ще излъжа за името. Първо всички бяха представени един по един и всички излязоха от централната сцена, до която двете админки имаха чудната видимост. Аз лично като фен на Супер Джуниър пазех апарата и снимките в него за тях и може да си представите колко бях разочарована, когато ги представиха и нищо не се случи, не се появиха на сцената или поне не на тази от моята страна – ей ги на те изникнаха по средата. Всичко, за което можех да мисля в този момент беше „Мамка му!”. Е, следващият път!

Появиха се и водещите –  Дуджун, Сузи, Кюхьон и една туркиня, не знам дали е известна и както прави точно, но беше с тях и няма да излъжа като кажа, че никак не се сливаше с пейзажа, но нека не задълбаваме.  Докато още нещо се обясняваха на турско-корейски, що ли (?!) останалите групи се изнизаха от цената и водещите обявиха първата група, която щеше да изпълнява – MBLAQ. Всички крещяхме като за последно~ Първо изпяха „Mona Lisa” на сцената точно пред нас, след това отидоха отпред. Изпяха “Y”, “Smokey Girl|, имаха малко представяне и някакъв надпис на турски, който още веднъж нямаше как да си преведем, след което завършиха с “Oh, Yeah”! Тогава се разбихме! Аз лично дори и не очаквах да изпеят нея. На въпроса защо не бяха “It’s war” си отговорихме, че предвид нажежената обстановка в страната, навярно това нямаше да е най-подходящата песен за пеене… наистина!

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=XDBlPL_l_G0]

Яна като върл фен на MBLAQ също разказва за представянето им: „Може би като цяло бях най-доволна от тяхното представяне (харесвам и Super Junior много, But Sifon why are you no in Istanbul) те, пяха и танцуваха и ми изтекоха очите като ги гледах. Аз размахвах ръце и крещях като луда, дано не съм ги уплашила. Единственото за, което ме беше яд е, че поради военните действия в Сирия не пяха It’s war. Не е като да не са си патили други пъти, че в действията им като изпълнители има скрит подтекст.” 

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=OhoDqmWBlhk]

(това е изненадата за феновете)

Може би тук е момента да спомена колко надут беше И Джун. Всички му крещяха колко го обичат и викаха „Оппа!” на поразия, онзи само се подхилкваше, защото чуваше всичко и едно такова егото му растеше с всяка реплика по негов адрес, но не погледна към никого. Между другото MBLAQ бяха първата група, която се прибра през изхода в близост до феновете, така че някой от тях имаха късмета да се докоснат до тях. Аз лично се надявах и следващите да направят така, но уви… стоях си в близост до парапета напразно… е, почти, бях толкова близо… но за това, когато дойде време за представянето на Супер Джуниър.

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=oiRea4Jisl4]

(гръбче на Тъндър)

 Credit: Desi Mineva

А това е вече на края на концерта!

Второто изпълнение беше на Ailee! Мога да кажа, че е голяма сладурана! Започна с една турска песен, която явно всичките турски фенове много я обичаха, защото цялата зала до един пееха с нея. Глупости – те не просто пееха с нея, те бяха изтръпнали от изпълнението й. Беше невероятно! Да дойде любимият ти идол от Корея и да ти изпее песен на родния език – тя просто ги разби. След нея изпя “U&I”, а публиката полудя – “Saranghae, Saranghae” се чуваше навсякъде. След нея следваше „I’ll show you” и накрая навярно защото нямаше много песни се представи с микс от западни песни, една от които беше “Crazy in Love” на Бионсе и Джей-Зи.

 credit: Desi Mineva

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=XLNyJfWfsBw]

Анни, една от администраторите на форума признава: „Мнението ми за Айли след концерта, честно казано малко се промени! Естесвено в добра насока! Тя като цяло се справи много добре, пеенето на живо беше не просто превъзходно, ами още по-добро. Танците не й бяха слаба страна също! Не случайно я наричат дива! Кавърът на една от песните на Бионсе беше страхотен от гледна точка както на пеене, така и на танцуване!”

Това всъщност е част първата песен, която изпя:

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=EJ67OzZgus8]

Следваше представянето на F.T. Island, което беше не по-малко впечатляващо като изключим факта, че дрехите на Хонки бяха като крадени от бит пазар. Да не забравяме все пак, че той е най-добър приятел с Хичул, а всички знаем прословутото изказване на Хичул как момчетата много му взимали дрехите и той затова започнал да се облича изчанчено със смахнати дрехи, за да не може никой друг да ги носи. Нищо чудно Хонки да е черпил вдъхновение от него. Яна, коментира изпълнението им с думите: „Най-много ми хареса, когато публиката почти изпя цялата песен „I hope”. Мисля, че всички присъстващи ще запомнят момента, в който скандирахме “Pa”, “Rae”. Аз да съм честна до последно не бях сигурна какво скандирам, докато някой не ми го транскрибира на „Party”, казано на ингриш.  Шок! Но тогава не беше важното какво ни кара Хонки да повтаряме – важно бе да го следваме безропотно, както и направихме.

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=7SNIifVniT4]

Анни е луд фен на FT Island и за тях може да говори много, ето и защо ще я оставя именно тя да опише изживяването:

Първо, и петимата бяха страхотни! Хонгки наистина носеше странни дрехи, но по-странна му беше прическата – дълга коса, но вързана (колко пъти трябва да му пиша в туитър, че с къса коса изглежда по-добре, за да разбере?).  Тъй като едни от нас бяхме точно до сцената от лявата страна пред нас се оказаха точно Сънгхьон и Джеджин (да,да, аз бях човека, който през цялото пътуване след концерта повтаряше, че иска Джеджин, но кой би ме винил? Той беше точно пред мен! И ми се кефеше!) Джонгхун беше от наше дясно, а порасналото бебе Минхуан беше по средата, но навътре и не успях много да го видя. Хонгки почти не дойде до нас. Както обича, той отиде по средата и си танцуваше странните неща там докато пее. По време на концерта, тъй като бях прекалено заета с това да подскачам, викам и най-важното да гледам Джеджин и Сънгхьон какви са сладури, а и да пея (и тъй като съм „примадонна” знаех всички песни и целите ги пях), та след концерта разбрах, че е имало доста части от песни, който предимно публиката са пяли. Но не можем да виним Хонгки той обича да кара публиката да пее, част от фенсървиса е!

И като заговорихме за Джеджин и Сънгхьон, тези двама сладури бяха точно пред нас, на една ръка разстояние, все едно ако се протегнем и ще ги пипнем! А те не се спряха! Цялото им представление там беше изпълнено с фенсървис и това как се радват като феновете пеят песните им и подскачат като те ни подкарваха. Имаше фенсървис на макс от тях! От Джонгхун само видях какви прекрасни ръце има~ то ръце ли бяха, какво бяха, само като си припомня и се разтапям.”

Затова и това е единственото тяхно видео от Анни – беше заета да подскача, пее, вика и т.н.

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=GYEXGLJdS-k]

Що се отнася до другата администраторка а.к.а. Лин а.к.а. аз смея да твърдя, че не бях голям фен на групата, но след като Сънгхьон ме посочи и гледаше през цялото време към мен, е начи как да не станеш ми кажи? Имам си и доказателство – Сънгхьон си ме хареса и ме посочи,… който има нещо да се възпротиви да го направи пред тази снимка:

Следващи бяха момичетата от miss A. Честно казано те се оказаха малко разочарование. И не беше нещо, което те направиха – те бяха сладки и танцуваха невероятно, но… тоя гаф с микрофоните им изигра доста лоша шега. Така се случи, че на някой от изпълнителите периодично се случваше нещо с микрофоните и от плейбека им нищо не се чуваше. В такива моменти публиката поемаше щафетата и все пак не беше същото. Доста от останалите българи на събитието също казаха, че са леко разочаровани от представянето на групата.

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=jgM2V765rZ8]

Яна коментира видяното по следния начин: „Аз съм фен на групата, но не бих казала, че съм много впечатлена от представянето им. Някой казваха, че е проблем с микрофоните и може да е било така, но никой не се оплака от рапа на Мир въпреки, че слушалката му падна от ухото още на първата песен. По принцип харесвам песните им и през цялото време си танцувах в публиката. И да както каза Поли „Сега осъзнавам колко грешно сме танцували Good girl, Bad girl”. Друго си е да го видиш на живо.”

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=PCwZS9grVWM]

Определено си е друго! В танците нямат равни! Само за последната песен съжалявам, не я харесах, то там и не пяха по-скоро – само танцуваха, но като че ли щеше да е добре да изпеят нещо тяхно. Като цяло живото пеене ние не го чухме, само това как се напъват да пеят и да се чува (както наскоро разбрахме, че в други части на залата се е чувало пеенето им, което показва, че може би проблемът е бил в озвучаването.) Но въпреки това те се държаха супер професионално и не показаха и грам признак реално, че има някакъв проблем, макар да беше повече от явен.

Да не забравим да споменем! Ето доказателството, че момичетата застанаха специално, за да могат феновете хубаво да ги наснимат!

 Credit: Desi Mineva

Когато Beast излязоха веднага след момичетата, кълна се сцена изглеждаше великолепно! Цялата обсипана в звезди и така изпяха първата си песен, страхотна, невероятна – Fiction. Бяха много добри! Облечени в златисти дрехи!

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=4zme6IeliCE]

И те имаха супер много фенсървис – постоянно! Те са и едни от идолите, които най-много искаха да се докоснат до феновете си в залата! Изпяха 4 песни (както всички останали) и бяха перфектни! Да не говорим за Хьонсенг, който се разнасяше из сцената като надрусан с прическа като на току-що бръкнал в контакта – докато лидера говореше тоз индивид си танцуваше и се плезеше на поразия, нищо чудно, че после всички в автобуса само за него говореха! Честно – за една вечер той стана bias на повече от половината автобус. О.о

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=nyOicEFmOyk]

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=JpRBhaj1PmM]

(бяхме толкова близко!)

(някой да вижда ръката на едната админка от дясно?)

Изглед и отпред благодарение на Деси Минева!

След Beast  последваха и специалните изпълнения! В тях участваха всички, нищо, че някой от идолите изпяха и кавъри на други изпълнители като “I gotta feeling” на BYP и прочие.

Първи на сцената изникнаха Сузи и Джи О, който ни отнесоха с изпълнението на песента от Дрийм Хай! Кълна се, преди да обявят че ще има специални изпълнения аз си стоя и гледам как всички крещят към някого в близост до нас (нали почти окупирах парапета до сцената) и в тоя момент гледам познато лице – Я, тоя е от MBLAQ! „Хей, не искаш ли да ме пипнеш” – почнах да махам ръце на поразия, следвайки примера на пощурелите туркини (и какво и без това цяла вечер ме взимаха за една от тях, сливах се!) Той обаче беше на друго мнение. Пак пипна няколко по-близо стоящи, но уви аз бях далеч. Изпълнението наистина беше много добро, а публиката очаквано пя на едно с идолите.

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=gKIWsKz5yfE]

Все още замаяни от представянето на Сузи и Джи О не ни остана време да видим кога на сцената се беше появило и пиано (всъщност първо изкараха барабаните и ние решихме, че може би ще видим още от FT Island и най-вече барабаниста им, който  ще направи нещо специално за нас…но уви, въпреки че не се оплакваме и от това!), след което и Сънгхо изникна от някъде!!! Чухме Сънгчопин, както го наричат (Сънгхо + Шопен) да свири на пиано на живо! Разтапящо. След него се появиха и по един от останалите групи и в свой стил почнаха да вършеят сцената.

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=Fx7zMmIKeVA]

А накрая даже и показаха и колко добри приятели са всъщност!

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=9_wN-5AxuEo]

Последни бяха Супер Джуниър и съвсем очаквано, предвид че тогава вече цялата публика се разпра от крясъци, викове и подскачания на едно място.  Както вече казах съм фен на групата и всичко Е.Л.Ф-ско в мен беше готово да се пръсне на хиляди малки парченца. Сериозно – седях там, гледах ги… моите момчета, толкова близо, така истински и не вярвах, че това се случва. Мислех си: Наистина ли съм тук? Наистина ли това се случва? Малко са думите да се опише тази емоция, ето защо пожелавам на всеки един от вас някой ден да я изживее. В такъв момент не ти остава нищо друго освен да си мислиш, колко перфектно е всичко и е толкова красиво, че ти иде да се разплачеш от радост, от предозиране с емоции от всичко. Честно… ако поне за секунда не ви се насълзят очите в такъв момент, те на.

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=gfQOCmQfuvE]

Другият Е.Л.Ф. в блога – Яна, също сподели мнение за изпълнението: „Всеки който казва, че Супер Джуниър са възрастни и в тях няма хляб да отиде в ъгъла наказан е да стои там до второ нареждане. Нямаше такова раздаване, нямаше такава енергия на сцената. Целта беше не да забавляват публиката, а да се забавляваме заедно. Мога даже да направя списък със развлекателни игри тип Super Junior – вземете чужд телефон и се снимайте с него (можете да го правите само, ако сте известен. Иначе му се вика кражба и е наказуемо); игра с балон; стоене на ръце и още много други.  Това което ме разстрои е че нямаше ни Heechul и по важното НЯМАШЕ SIWON, каква е тази моята карма все си виках ще го видя и ми светеха очичките, ама не.”


Да, Яна е права… нито моят любимец Хичул беше на събитието (но логично, човекът излезе преди няколко дни от армията и едва ли Турция му е била цел в живота), нито Шиуон. На-странното беше, че буквално ден преди да заминем гледам Instgram-а на Хичул и той публикувал клипче от някакво летище, първа мисъл – Турция! Той е в Турция! Пристигнал е! Ще е там! Да, ама не. Няколко часа по-късно публикува снимка, на която пишеше „В Сингапур!”. Еми, следващия път да си довлечеш кльощавия задник, значи!!!

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=ToS1P9D01UM]

 Най-големият сладур!

Що се отнася до Шиуон, маминия златен, нали се изживява като актьор, та е бил възпрепятстван заради графика си по снимки на нова драма, в която навярно ще е полугол през повече от половината епизоди. Както и да е. Важното е, че останалите се раздаваха и за тези, които не успяха да дойдат и то не на 100, а на 200%.

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=7_RD112hLt4]

Аз лично бях впечатлена от Кангин – той ми напълни сърцето. Толкова фенсървис пусна, толкова беше миличък и така се раздаваше, че ако чуя още веднъж нещо негативно по негово име вече ще се налагаме. Момчето сърцето си даде.

Що се отнася до останалите – Ънхьок е тотална маймуна, подскача по сцената като за последно, ако имах банан в чантата да съм му го хвърлила. Донгхе, милия, по едно време имах чувството че не знаеше какво точно се случва, но взимаше дейно участие в него като заблудена рибка. Именно него бях на едно протягане да го пипна, но ми се изплъзна баш като риба в морето. Следващият път просто изривам това дето е пред мен и ако не си хвана нещо дори и за секунда, те пък на.

 Credit: Desi Mineva

Между другото туркините бяха луди фенове на Шиндонг. Толкова много викаха по него и скандираха името му, че за момент реших, че се кандидатира за президент що ли. И той беше фамозен като всички останали. Сънгмин беше душичка – ужасно сладко същество. Рьоук правеше сърчица, но ми се видя доста стеснителен като цяло. Кьохьон пък беше  тоталната хиена. Тоя тип ако не съвсем, то изобщо не дойде от нашата випаджийска страна на сцената, ето защо и неговите снимки са дефицит.

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=SvKVU7jNxbQ]

 Credit: Desi Mineva

Накрая, когато изпълниха и последната песен, на която всички се размазаха ама като за последно, на едно със самата публика мен ми идеше да крещя за още. Не исках да свършва. Не можех да повярвам, че това е края. Не исках. Но уви… Приключи. Една вълшебна нощ на сбъднати мечти, която никоя от нас няма да забрави никога.

credit: Desi Mineva

И за да бъде историята напълно завършена, няма как да пропуснем и изцепките.  След като свърши концерта излязохме омърлушени от залата – краката ни боляха, бяхме пред прегракване и умирахме за вода (която се продаваше по не знам колко си турски лири и нищо не беше, затова и не си взехме). След като обиколихме наоколо в безплодно търсене на вода от шише ако е възможно, се оказа че няма, а някак между другото осъзнахме, че на връщане пътя ще е пак 2 часа и може би е добра идеята да намерим тоалетна. Ето защо и се върнахме в залата.  Упътиха ни да се качим на втория етаж и че там били тоалетните и отиваме ние с бойна крачка само, за да ни спре някакъв униформен чичко. Вика на развален английски, че не може да минем – ние му казваме, че не искаме да ходим при изпълнителите, а до тоалетна. Няколко пъти повторихме тоалетна, WC – ония не чатка, вика “Off Limits”. Започнахме да се изнервяме, а тоя бъкел английски не вдява – ни приема, ни предава, накрая му посочихме табелата, оня сякаш откри цветната телевизия и веднага:  “Aaa, WC, gsjdkjhrhgfj” и взе, че ни пусна 😀 – прибрахме се и се трупясахме в леглата и почти веднага заспахме (е, без Анни, тя навярно до последно си е мечтаела за Джеджин)

На следващия ден ходихме на екскурзийка с корабче, и нашият съвет е ако някога ходите просто на екскурзия до Истанбул 1000% да се качите на корабче! Това е едно от най-яките неща на света! (Анни:”Аз съм се качвала на корабче в Страсбург и там честно не беше чак толкова яко.”). Естествено тайно се надявахме да видим някой от групите също решили да се качат на корабче, но уви… По-късно разбрахме, че те също са имали частна разходка, само че някъде следобед, по което време ние се прибирахме към България.  Пак на косъм!

Ето и поздрав от нас от корабчето:

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=_z5NRF8Uqf0]

И докато ние се радвахме на Босфора останалата група, тъй като не всички дойдоха на разходката са имали късмета да срещнат момичетата от miss A, докато са били на кафе. Казаха, че Сузи избягала доста бързичко от тях, но за щастие са успели да се нащракат едно хубаво с останалите три.

Credit of the 2 photos above: Desi Mineva

Следващата ни спирка беше МОЛ-а в Истанбул и съответно аквариумът до него! Вътре беше като приказка. Животните буквално минават над главата ти.

Друго нещо, което препоръчваме да опитате докато сте в Турция е също така и турския чай, но внимавайте както казва Яна „удря право в главата и наистина удря право в главата”.

И ето как на финала отново си бяхме в България. „…пет часа и шест минути двудневното ми приключение до Истанбул и обратно приключи,край, свърши, няма повече.” – спомня си Яна. „Стана ми  тъжно, че приключението ми  свърши. Чувствах се толкова различно, бях постигнала една от мечтите си и нещо, за което така копнеех. От разстояние на времето оценявам колко много неща можеха да се объркат и колко голяма късметлийка съм  всъщност, че имах възможността да изживея това приключение.”

И за да бъде „приключението” както тя самата го нарече още по-вълнуващо, малко след като тръгнахме от България Яна пригоди своя тефтер, който носеше за автографи (нали за всеки случай, белким някой идол откликне) в книжка с послания от изживяното. Тъй като и без това този пост е огромен ето само някои от тях:

Към всички, които попълниха тефтера, Яна има да каже едно голямо:  „Благодаря на всички за прекрасните послания… за мен беше важно да имам един истински сантиментален  спомен от това пътуване”.


На финала падаше лудо танцуване из автобуса и битка за увеличаване на музиката, но в общи линии всички си изкарахме доста добре. В крайна сметка това прекрасно прекарване ни даде възможност не само да видим любимите си идоли, но и да се запознаем с още много нови страхотни хора, с които да споделим общата си любов към Корея. Всички бяхте страхотни, благодаря че споделихте това изживяване с нас! ♥

Категории: Халю в България

Последни статии

G-Dragon и И Джу...

Posted on ян. - 1 - 2018

0 Comment

miss A се разпаднаха...

Posted on дек. - 27 - 2017

0 Comment